„ГЛУХОЙ ГЛУХОГО ЗВАЛ К СУДУ СУДЬИ ГЛУХОГО...”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГЛУХ ГЛУХИЯ ПРИ СЪДИЯ БЕЗ СЛУХ НАПАДНА
Глух глухия при съдия без слух нападна,
крещеше глух ищец: „Той крава ми открадна!”
„Но моля! – глухият ответник закрещя. –
Тоз пущинак ми моят дядо завеща!”
„Разврат не щем! – отсече съдията. –
Женете момъка, виновна е момата!”
Ударения
ГЛУХ ГЛУХИЯ ПРИ СЪДИЯ БЕЗ СЛУХ НАПАДНА
Глух глу́хия при съдия́ без слу́х напа́дна,
креште́ше глу́х иште́ц: „Той кра́ва ми откра́дна!”
„Но мо́ля! – глу́хият отве́тник закрештя́. –
Тоз пуштина́к ми мо́ят дя́до завешта́!”
„Развра́т не ште́м! – отсе́че съдия́та. –
Жене́те мо́мъка, вино́вна е мома́та!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
ГЛУХОЙ ГЛУХОГО ЗВАЛ К СУДУ СУДЬИ ГЛУХОГО...
Глухой глухого звал к суду судьи глухого,
Глухой кричал: „Моя им сведена корова!” –
„Помилуй, – возопил глухой тому в ответ: –
Сей пустошью владел еще покойный дед”.
Судья решил: „Чтоб не было разврата,
Жените молодца, хоть девка виновата”.
1830 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.